Старобългарски речник
оскврьнꙗт
оскврьнꙗт
-оскврьнꙗѭ
-оскврьнꙗш
несв
Осквернявам, провалям
оскврънѣѭтъ сѩ пѫт(т)і его на вьсѣко врѣмѩ
СП
9.26
Прич. сег. деят. като същ.
оскврьнꙗѭще
м
мн
οἱ καταμιαίνοντες
Хората, които оскверняват нещо; оскверняващите
горе оскврьнꙗѭштмъ сво тѣло
С
168.14—15
оскврьнꙗт
сѧ
Изч
СП
С
Гр
βεβηλόω
оскврънѣт
Нвб
осквренявам
остар
ВА
оскврьнявам
остар
НГер
осквернявам
ОА
АК
НТ
БТР
АР
осквърнявам
остар
ЕтМл