Старобългарски речник
оскврьнт сѧ 
оскврьнт сѧ -оскврьнѭ сѧ -оскврьнш сѧ св Изгубя нравствената си чистота, престъпя религиозните норми, които изповядвам; оскверня се ꙇ т не вьндѫ въ пртворъ ... да не оскврънѧтъ сѧ З Йо 18.28А, СК ѡмъ мѧ слъꙁам мом спе. ѣко оскврънхъ сѧ многꙑм грѣхꙑ СЕ 84b 24 оскврьнт сѧ въ трѣбахъ μιαροφαγέω Оскверня се, като изпълня езически обичай се же сътворі ꙁа ведомꙑѧ рад. не раꙁѹмѣт кꙑхꙿ ꙗко  дрѹꙁ дѫтъ оскврьнт сꙙ въ трѣбахъ С 125.7—8 З А СК СП СЕ С Гр μιαίνομαι ῥυπόομαι μιαροφαγέω оскврънт сѧ осквръніті сѩ Нвб Срв оскверня