Старобългарски речник
оскврьнт 
оскврьнт -оскврьнѭ -оскврьнш св 1. Прен. Оскверня, опозоря, покрия с позор ньтоже естъ еже отъ вьнѣѫдѹ лвка. въходѧ во нь можетъ оскврънт  М Мк 7.15 З.Срв. Мк 7.18 М З бже прідѫ ѩꙁꙑці въ достоѣніе твое. ѡскврънішѩ ціръковь стѫѭ твоѭ СП 78.1 ветъхѫѭ скврънѫ нашѭ. еѭ же ес нꙑ прѣстѫпленемь оскврънлъ СЕ 52b 25—26 нагъ ꙁбѣже. да господнꙗ не оскврьнтъ мѣста С 365.24—25 не сце бо брата ѹбівъ канъ оскврьн ꙁемьѭ С 485.9  ꙁлѣꙁъшѹ въ прградъ. бꙑт съ отроковцеѭ. беꙁаконьꙗ себе оскврьнт тноѭ С 521.18  прѣлюбодѣствомъ себе оскврьнвꙑ ... сповѣда мъ вьсе събꙑвъше сꙙ С 523.30 Наруша, не спазя [правило, догма и под.]. аште оправъданіѣ моѣ оскврънѩтъ. ї ꙁаповѣдеі моіхъ не хранѩтъ СП 88.32 неже оскврънѫ ꙁавѣта моего СП 88.35 2. прич мин страд a) Като прил. оскврьн҄енꙑ м ед a) μιανϑείς Замърсен, нечист  потомь прѣлѣетъ вно. л масло. еже аще бѫдетъ. ѡтъ осквръненааго съсѫда. въ стъ СЕ 19b 10 b) b) Като същ. оскврьн҄ен м мн οἱ κεκοινωμένοι Грешници; тези, които са осквернени [омърсени] с грях [вина] аште бо крьвь юньа  коꙁьлꙗ.  попелъ юнцꙙ кропмъ. оскврьн҄енꙑхъ сттъ. на оштен пльт С 483.22 3. Прич. мин. деят. като прил. оскврьн҄ь сѧ м ед μιανϑείς Осквернен, нечист ⷩ҇ наⷣ҇ ѡсквръньшмь сѧ. стѹденьцемь СЕ 20b 4 мⷧ҇о нⷣ҇а ѡсквръньшмь сѧ съсѫдомь СЕ 21b 13 оскврьнт сѧ М З Е СП СЕ С Гр μιαίνω κοινόω ἐνσπιλόω μολύνω χραίνω ἀναμείγνυμι βεβηλόω ἐμφύρω оскврънт осквръніті ѡскврънт ѡсквръніті Нвб осквреня остар ВА АК НГер осквърня остар ЕтМл оскверня ОА АК НТ БТР АР