Старобългарски речник
оскврьнавл҄енъ 
оскврьнавл҄енъ -ꙑ прич прил Осквернен ꙗко стъ лѣпо. ꙗже въ породѣ. рѫка деснаꙗ адамова рѫка пркоснѫ сꙙ дрѣвѣ.  прѣстѫпьнмъ ѹсъхнѫ ... л ꙗко лѣпо сть дꙗволомъ  беꙁбожьнꙑхъ капштъ. крьв пролꙗн  оскврьнавьна. свѣтла на небо прострѣт сꙙ С 396.23 Изч С Гр σπιλωϑείς оскврьнавьнъ Нвб Срв осквреня остар ВА оскверня св осквернявам несв ОА АК НТ ЕтМл БТР АР