Старобългарски речник
осꙗт 
осꙗт -осꙗѭ -осꙗш св Осияя, озаря, облея със светлина се облакъ свѣтелъ осѣ ѩ. ꙇ се гласъ ꙁ облака глѧ. сь естъ снъ мо М Мт 17.5 ЗI А Образно. ꙇ се анћлъ гнь ста вь нхъ. ꙇ слава гнѣ осѣ ѩ М Лк 2.9 З А СК Изч М З А СК Гр περιλάμπω ἐπισκιάζω осѣт Нвб осияя св осиявам несв ОА ВА Дюв БТР АР