Старобългарски речник
освѧщень
освѧщень
-ꙗ
ср
Освещение, придобиване на святост
пломъ пѣсні о свѩце (погр. вм. освѩштень, Север., с. 34, бел. под линия) домѹ дава
СП
29.1
ꙁа освщене вꙿсѣхъ насъ дшъ прѣдъ гдемь. гю помолмъ сѧ
СЕ
60а 2
остав намъ стꙑхъ мѫенкъ арꙿхеппъ нашхъ жт. то бо въ словесехъ ѹтел҄ънꙑхъ (!) оставшꙙ ... по ꙁаповѣдемъ бжꙗмъ жт прѣпроводвъшꙙ (!) ... масло грѣшне прѣꙁьрѣвъше. тѣлесъ свохъ освꙙштень. мловат пррштѫштхъ к н҄мъ не отьмештѫтъ сꙙ
С
542.25
божьмь освѧщеньмь
ϑεοφορούμενος
Чрез Божието вдъхновение
не слꙑша л цѣсарꙗ давꙑда божмъ освꙙштенмь поѭшта. ꙁ ѹстъ младьнець съсѫштхъ съвръшлъ с хвалѫ
С
335.27—28
Изч
СП
СЕ
С
Гр
ἐγκαινισμός
освѧштен
освѧщене
освꙙштень
освꙙштен
Нвб
освещение, освящение
остар
ОА
ВА
Дюв
НГер
АР
ДА