Старобългарски речник
освѧтт 
освѧтт -освѧщѫ -освѧтш св Осветя, направя нещо да стане свято тѣмже ісъ да осттъ люд своеѫ кръвїѫ. вънѣ вратъ прїѧтъ мѫкѫ Е 34а 8 днⷭ҇е стоьнц водьн. остшѧ сѧ. хоу авльшю сѧ съ славоѭ въ еръданѣ СЕ 2а 18—19 нъ егда ѹꙁьрѧтъ ѧда хъ дѣла моѣ. мене раді свѧтъ імѧ мое. ꙇ остѧтъ домъ ѣковль. ꙇ ба ꙇлва ѹбоѩтъ сѧ К 1а 12 правьднкъ же вьꙁьрѣвъ на небо глагола ... млостѭ твоѭ господ съпас мꙙ. тꙑ бо освꙙт обраꙁъ отрока свого ꙁаклана бе ꙁълобꙑ авел҄а С 232.7  отрѣшвъ го народꙿ вдѣахѫ капл҄ѫштꙙ оть н҄его крьв. капл҄ѣм ... отъ тоѧ же крьв къждо подъмъ помаꙁаахѫ своꙗ тѣлеса. вѣрѹѭште тѣмь сꙙ освꙙтт С 51.17 освѧтт сѧ Е СЕ К С Гр ἁγιάζω освꙙтт Нвб осветя ’направя да стане свято’ ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА