Старобългарски речник
освѣщат
освѣщат
-освѣщаѭ
-освѣщаш
несв
1. Изпълвам, обливам със светлина, озарявам
днⷭ҇е. лѹна свѣтълам лѹам. вꙿсь мръ освѣщаетъ. днⷭ҇е. свѣтълообраꙁънꙑѩ ꙁвѣꙁдꙑ. вꙿселенѫѭ освѣщаѭтъ
СЕ
2а 1—2, 4
Образно.
како ѹбо проꙁовѫ. сльньце нь ноштѭ не осѣнꙗтъ сꙙ. ꙁвѣꙁдѫ нъ дьнꙿ сеѧ не покрꙑтъ. вь все врѣмꙙ освѣштатъ съꙁъданѫѭ
С
509.4
не бо нъ аште ꙁлатомъ съставьна т бꙑшꙙ ѹста бꙑла. каменмъ ьстънꙑмь не тольма сꙙ бꙑшꙙ свьтѣла. ꙗкоже нꙑн҄ꙗ ѹтварѭ кротостьноѭ освѣштама
С
380.21
ꙗже тꙑ днъ сътворлъ с. въходш отрѣшаш беꙁакон сьвѫꙁꙑ. въходш освѣштаеш тьмнꙑѧ нашꙙ помꙑслꙑ. вѣрьствѹмъ ꙗко то сътворш
С
507.11
нъ братъ мѹ пергам. обѣма цѣсарема въгодвъ. старѣшнъства многа градънаꙗ прѣдръжавъ. отъ добротꙑ сего освѣштамъ. много спѣшен творѣаше въгаждат богꙋ
С
281.4
дѹшѫ слꙑшанмъ освѣштаѧ вельм въгаждааше богѹ
С
281.10
2.
Прен. Давам на някого зрение, способност да вижда
слѣп ою не мѫште освѣштаахѫ сꙙ. а он о мѫште ослѣпьꙗхѫ сꙙ
С
399.3
освѣщат
сѧ
Изч
СЕ
С
Гр
λαμπρύνομαι
καταυγάζω
φωτίζω
φωτίζομαι
освѣштат
Вж. при
освѣщават
Нвб