Старобългарски речник
освѣтт 
освѣтт -освѣщѫ -освѣтш св 1. Осветя, облея със светлина, озаря гь въцѣсарі сѩ ... ѡгнь прѣдъ німь прѣді ідетъ і попалтъ окръ врагꙑ его. ѡсвѣтішѩ млъніѧ его въселенѫѭ СП 96.4 Образно. ѡсвѣще ꙇꙁ небсе свѣтомь велкꙑмь. павꙿла апла твоего. на пѫт по срѣдѣ дрѹжнꙑ его СЕ 34а 8 то стъ ѹдно кнꙙже ꙗко ѹмрѣ пльтѭ. да не тъьѭ сдв (!) освѣттъ. нъ  въ адѣ отрѣштъ болѣꙁн ѹмьръшмꙿ С 155.19 2. Прен. Дам на някого зрение, способност да вижда вдѣшꙙ бо беꙁаконнц  осꙙꙁашꙙ ѹдесꙑ ѹдотворца бога ... вѣдѣшꙙ слѣпааго отъ рода. освѣтвьшааго.  господ проповѣдаѭшта С 323.15 3. Прен. Накарам някого да прозре [истина, вяра и под.], дам прозрение, просветя гі бже нашъ ... въ кꙑ свѣта непомръцаѭщааго. ѡсвѣттъ омраенꙑхъ. ѣко бесвѣтънѫ тъмѫ. грѣхꙑ СЕ 33а 1 гі бже нашъ ... дажд емѹ ѣко прѣмѫдрость цѣловь. да тобоѭ освѣщенъ. хвалтъ сѧ о тебѣ СЕ 33b 7 освѣт мꙙ  ѹтвръд мꙙ обѣштанмъ твомъ. прм мꙙ да прославтъ сꙙ мꙙ тво. мноѭ ѹбогꙑмъ рабомъ твомъ С 103.18 освѣщенꙑ πεφοτισμένος Богоизбран, свят с ѹбо освѣштенꙑ отьцъ нашъ їѡаннъ. отъ арменъскааго нкополꙗ бѣ С 278.16 4. Прен. Кръстя някого, извърша обреда кръщение хотꙙштѹ же кръстт сꙙ вталю. дъва мѫжа въ бѣлахъ рꙁахъ сьндоста къ водѣ.  въꙁложста рѫцѣ сво на главѫ го.  освѣтста  С 235.18 5. Дам благослов, осветя, помажа нꙑнѣ врѣмꙙ ꙁвол҄енꙗ. нꙑнѣ врѣмꙙ ꙗже отъ тебе помоштъ. освѣт мꙙ  ѹтвръд мꙙ обѣштанмъ твомъ С 103.18 СП СЕ С Гр φαίνω φωτίζω ἐπιφαύσκω φωταγωγέω ἐπαλείφω ѡсвѣтіт ѡсвѣтт Нвб осветя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА