Старобългарски речник
освтат 
освтат -освтаѭ -освташ несв Съмва, разсъмва се, развиделява се, зазорява вееръ же въ сѫботѫ освтаѭшт. въ днъ отъ сѫботъ. прде марꙗ магдалꙑн҄.  на марꙗ вдѣтъ гроба С 444.19 Изч С Гр ἐπιφώσκω Нвб Ø