Старобългарски речник
осанна 
осанна междум Благодарствен и молитвен възглас: Осанна, слава прѩсѧ вѣе отъ фнкъ. ꙇ ꙁдѫ протвѫ емѹ. ꙇ ꙁъваахѫ глѭште. ѡсанꙿна блгсвнъ грѧдѧ въ імѧ гне. цсръ ꙇлвъ М Йо 12.13 З,А, СК. Срв. Мк 11.9 М З вьпѣхѫ глѭште ... блно грѧдѫште цсрстве въ імѧ г отца нашего давда. ѡсанна въ вꙑшънхъ М Мк 11.10 З.Срв. Мт 21.9 М,ЗI, СК; СЕ 16а 11, 12—13 С321.18—19 С322.13 С332.15, 26 С341.24 С403.1 вдѣвъше же арьхере  кънжьнц юдеса. ѣже сътвор. ꙇ отрокꙑ ꙁовѫщѧ въ цркве. ꙇ глѭштѧ. ѡсанна снов двдвѹ. негодовашѧ М Мт 21.15 ЗI, СК. Срв. Мт 21.9 ЗI, СК; К 1а 38 К1b 14 С322.13 С326.17 С330.15 гі бже вꙿседръжтелю ... съ гласомь тво раб вьпемъ. ѡсана пршедꙑ. ꙇ пакꙑ грѧдꙑ. сѫдтъ въ правъдѫ СЕ 16а 14 Изч М З А СК СЕ К С Гр ὡσαννά От евр h̄oš῾an̄a ѡсана ѡсанна ѡсанънна ѡсанꙿна Нвб осанна остар ОА ВА ЕтМл БТР АР