Старобългарски речник
орѫжьнкъ 
орѫжьнкъ -а м Тежко въоръжен елитен воин [образно] не достонъ. ѹбо се стъ богѹ. кого бо  пособꙗ трѣбѹтъ хс. нъ по длъгѹ  по ьст. съ любьвѭ прсно свомѹ г. вънѫ прѣстоꙗт богов. полѹв етер орѫжьнц. такожде  копнц. скор господьстѣ бран С 463.26 Изч С Гр ὁπλίτης Нвб оружник остар РРОДД