Старобългарски речник
орѫженосьствоват 
орѫженосьствоват -орѫженосьствѹѭ -орѫженосьствѹш несв Ескортирам, съпровождам с въоръжена охрана веденъ бꙑстъ вь тьмнцѫ. же несьвѣдънꙑм агг҄елꙑ орѫженосьствѹмъ С 431.29—30 Изч С Гр δορυφορέω Нвб Ø