Старобългарски речник
орѫдь 
орѫдь -ꙗ ср 1. Дейност, работа, занимание отътол пѹст беꙁ мꙙтежа прꙁъват стааго конона. отъ вданꙑ вьс. на но орѫд. да не мꙙтежь бѫдетъ вь тѣхъ мѣстѣхъ го рад С 46.13—14 севастскъ мтрополтъ. отъ прослѹтꙗ ѹбо же о н҄емъ прѣклонвъ сꙙ.  отъ колонїска града люд. ѹмол҄енъ бꙑвъ. акꙑ на но орѫд того прꙁъвавъ С 280.12 сего просвѣштенааго старца ѹенка. еѡдоръ  їѡаннъ съповѣдаста м глагол҄ѫшта. ꙗко по ѹсьпен стааго савꙑ. посъла на старьць на орѫд. на лвадѫ С 296.22 2. Нещо извършено, станало; дело  їꙁдоста ꙁ гроба съ страхомъ.  радостѭ. пото. ѹꙙстьно (!) орѫд вдѣшꙙ  прѣславьно. гробъ тъштъ С 445.26 Изч С Гр τὸ πρᾶγμα ἀπόκρισις орѫд Нвб Срв оръдие ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА