Старобългарски речник
орьлъ 
орьлъ -а м Орел ꙇ отъвѣштавъше глашѧ емѹ. къде г. онъ же рее мъ. ꙇдеже тѣло тѹ орьл сънемлѭтъ сѧ М Лк 17.36 Срв.Лк 17.37 З стъ же паулъ отъвѣштавъ рее. сего дꙗ. гоже мѣнш богѹ бꙑт ... же прѣтварѣше сꙙ овогда тѹромъ бꙑвъ. овогда же крлатамъ пꙿтцамъ подобꙙ сꙙ. орълѹ  стръкѹ С 7.25 сѣдꙙштѹ же комсѹ на колеснц.  прблжаѭштѹ сꙙ мꙋ къ конобѹ. напрасно сь небесе прдоста дъва агг҄ела въ обраꙁѣ орълѹ.  похватвъша комса отъ колеснцꙙ въвръгоста  въ конобъ С 234.19 М З А СК С Гр ἀετός орълъ Нвб орел ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Орело МИ ЙЗах,Кюст Орела МИ ЙЗ,МИПир