Старобългарски речник
оръганъ
оръганъ
-а
м
Струнен музикален инструмент, подобен на арфа
на връбї по срѣдѣ ѩѩ. обѣсхомъ оръганъꙑ (погр. вм. оръганꙑ, Север., с. 176, бел. под линия) нашѩ. ѣко тѹ въпросшѩ насъ плѣньшеї нꙑ. ї ведъшеї нꙑ пѣнѣ
СП
136.2
Срв.
К7а 32
да бѫдетъ съсѫдъ ꙁбъранъ ... съкѹп ꙇ оръганъ съвръшенъ. прѣгѫдьнцѭ красънѫ. съвръшенѫ стѹмѹ дхѹ
СЕ
94а 19
сімі бо псалъм поѣхѫ. въ ветъсѣмь ꙁаконѣ. ꙇ с органꙑ вьꙁѧшѧ. егда ѩ плѣнішѧ да імѫтъ памѧть домашънѣго жітьѣ
К
7а 35
Изч
СП
СЕ
К
От
гр
ὄργανον
органъ
Нвб
Срв
орган
’музикален инструмент’
ОА
АР