Старобългарски речник
орвъ 
орвъ -а м ЛИ Орив — мадиамски вожд [Съд 7.25], разбит от Гедеон бже ... сътворі мъ ѣко і мадіѣмѹ ї ссарѣ. ѣко іавінові въ потоцѣ кісовѣ. потрѣбішѩ сѩ въ ѩньдорѣ бꙑшѩ ѣко гноі ꙁемьноі. положі кънѩ (!) іхъ ѣко ї орова (погр. вм. орва, Север., с. 111, бел. под линия) ї ꙁва і ꙁевеа і салъманѹ СП 82.12 Изч СП Гр ᾿Ωρήβ От евр Or̄eb оровъ