Старобългарски речник
орестъ 
орестъ -а м ЛИ Орест — християнинвойн, умр. мъченически заедно с Евстратий в Севастия, Армения, по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 13 декември мⷺца деⷦ҇ в҃ ꙇ҃ стъⷯ мⷱкъ. евстратіа ... евћена ...  ореста А 129b 17—18 Изч С Гр ᾿Ορέστης