Старобългарски речник
опражнꙗт 
опражнꙗт -опражнꙗѭ -опражнꙗш несв Изтощавам, лишавам от жизнени сокове рее же къ внарев. се третее лѣто прхождѫ штѧ плода на смоковьнц се  не обрѣтаѭ. посѣц ѭ въскѫѭ  ꙁемлѭ опражнѣатъ М Лк 13.7 З Изч М З Гр καταργέω опражнѣт Нвб Ø