Старобългарски речник
оправьдань 
оправьдань -ꙗ ср 1. Напътствие, предписание, заповед, наредба бѣашете же оба праведъна прѣдъ бмъ. ходѧште въ ꙁаповѣдехъ въсѣхъ. ꙇ оправъданхъ гн()хъ бес порока М Лк 1.6 З А мѣаше пръваѣ скн. оправдане слꙋжъбѣ. стое же людъское Е 28б 14 помоѕ м гі ї спѫ сѩ. ї поѹѫ сѩ въ оправъданїхъ твоїхъ въїнѫ СП 118.117 Срв. РVII 4.35 2. Справедлива постъпка, праведно дело та вса вдꙙ ѹтел҄ь.  ѹвѣдѣвъ ꙗкоже вьсь дховьнъ стъ.  дьнь ꙗе дьнь. на вꙑсотѫ растетъ ꙙстꙑмъ теенмъ оправьданꙗ. отт помꙑсл С 548.11—12 М З А Е СП С Р Гр δικαίωμα δικαιώματα оправьдан оправъдан оправдан оправдане Нвб оправдание книж остар ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР