Старобългарски речник
оплът сѧ 
оплът сѧ -оплъѫ сѧ -оплъш сѧ св 1. Опълча се, вдигна се на бой срещу някого аште оплътъ сꙙ на мꙙ плъкъ не ѹботъ сꙙ срьдꙿце мо. гь мнѣ помоштьнкꙿ  аꙁъ ѹꙁьрѫ врагꙑ моѧ С 17.28 2. Възправя се в защита на някого нще сь воꙁъва  гь ѹслꙑша .  отъ вьсѣхъ скрьбе ...  его спе . оплътъ сѩ аⱔг҄лъ гнь окръсть боѩщіхъ сѩ его. їꙁбавтъ ѩ СП 33.8 Изч СП С Гр παρατάσσομαι παρεμβάλλω Нвб опълча се ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР Срв Опълченец МИ Опълченско МИ СНМБ