Старобългарски речник
оплъень 
оплъень -ꙗ ср Боен ред, боен строй дрѹгꙿ дрѹга вараѭште въкѹпѣ. вь дѣло съконьаваѭштꙙ. повелѣнмъ дѣтѣл . побѣдоѭ. ѹстрон. къ врагомъ  мѫтел҄емъ обльен (погр. вм. оплъенмъ, Север., с. 99, бел. под линия) С 464.1—2 Изч С Гр παράταξις оплъен Нвб опълчение ОА ВА ЕтМл БТР АР