Старобългарски речник
опеалт 
опеалт -опеалѭ -опеалш св Опечаля, натъжа, наскърбя дьнесь адамъ ... спаде с породꙑ. дьнесь пакꙑ въпѹштенъ бꙑстъ. ѡ многообраꙁьнааго дьн. ѡ многоплаьнааго  беꙁплаьнааго. ѡ ꙁаѹтра опеалвꙑ. вееръ же вьꙁвеселвъ С 429.18—19 съпасꙿ вьсꙙ ꙁьлꙑѧ внꙑ на благо прѣтвор. горко сладько сътворвъ ... дьнь вьꙁьмъ мръ опеалвꙑ.  дьнь отъда мръ вьꙁвеселвъ С 430.22—23 Изч С Гр λυπέω [вар. πτήσσω] Нвб опечаля [се] ОА ВА НТ ЕтМл БТР АР Срв опечаля се ’положа труд, усилия’ диал ДА