Старобългарски речник
опасвъ
опасвъ
-ꙑ
прил
Който се стреми към истината, старателен, любознателен
обае блажѫ рѫцѣ тво ѡ ѡсфе ... пркоснѫвъш сꙙ божхъ ребрѣхъ. прѣжде омꙑ невѣрънааго. вѣрна похвал҄ена опасва
С
457.25
Изч
С
Гр
περίεργος
Нвб
опасив
остар
ВА
