Старобългарски речник
опасень
опасень
-ꙗ
ср
1. Прецизност, точно съответствие на действителното състояние, достоверност
вдте л вьꙁлюбьн. опасен словесь. како бож свꙙтꙑ дѹхъ. свꙙтꙑм свом. акꙑ ѹже сѫшта. хотꙙштаꙗ бꙑт проповѣдааше
С
323.8
2. Старание, усърдие, внимание
стааго оца нашего їѡана ꙁлатоѹстааго слово о етврѣдьневьнѣѣмь лаꙁарѣ ... не сце. послѹша съ вьсѣмꙿ опасенмь мол҄ѫ
С
306.11
ѧꙁꙑкъ нашъ хрстосова подражаѧ. аште подобьно стъ. опасен покажетъ. аште то вѣштамꙑ же онъ хоштетъ
С
380.1
Изч
С
Гр
ἀκρίβεια
опасен
Нвб
Срв
опасение
’страх, тревога’
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР