Старобългарски речник
опалт 
опалт -опалѭ -опалш св Изгоря, обгоря владꙑка же рее къ н҄емꙋ е. аште сътвор пакость огн҄ь въ пѹстꙑн҄ кѫпнѣ ... съ небесе пршъств божꙗ огн҄. на ⷫ ⷪ же кѫпнѫ. не опал С 250.26 ꙗкоже прнѹжденомъ мъ бꙑт боꙗꙁньѭ юньца. самѣмъ сꙙ въврѣшт въ пештъ хлѣбьнѫѭ ... ловѣколюбвꙑ же бъ. не опалмꙑ ѧ съблюде. въ пламен огньнѣꙿмь. молтвоѭ правьдꙿнааго пламꙑ огн҄ьнꙑ погасвъ С 565.27— 28 Изч С Гр καταφλέγω Нвб опаля ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА