Старобългарски речник
онѣмѣт 
онѣмѣт -онѣмѣѭ -онѣмѣш св 1. Замълча, занемея онѣмѣхъ  съмѣрхъ сѩ і ѹмлъахъ отъ благъ. ї болѣꙁнъ моѣ обнов сѩ СП 38.3 онѣмѣхъ ї не отврѣсъ ѹстъ моіхъ ѣко тꙑ створ. ѡтꙑмі отъ мне ранꙑ твоѩ. отъ крѣпості бо рѫкꙑ твоеѩ ... аꙁъ сконъахъ сѩ СП 38.10 слꙑшавъше же то вльсв. онѣмѣшꙙ на много врѣмꙙ словесемъ го ѹдꙙште сꙙ С 266.22 2. Прич. мин. деят. като прил. онѣмѣвъ Онемял, загубил способността си да говори моⷧ҇ наⷣ҇ всⷨ҇ѣ ѡнѣмѣвъшеⷨ҇.  наⷣ҇ болеⷨ҇ нѣмоглѭщемь. ꙇ наⷣ҇ лопотвомь дхомь СЕ 43а 9 Изч СП СЕ С Гр κωφόομαι φιμόομαι ѡнѣмѣт Нвб онемея ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР