Старобългарски речник
онъсца
онъсца
-ѧ
местоим
неопр
Някой [си], някакъв [си], един
аꙁъ отье. оньсцꙙ града епскѹпъ поставьнъ смъ. нъ пон҄еже ѹмножшꙙ сꙙ беꙁакон҄енꙗ моꙗ. ѹдалхъ сꙙ бѣжꙙ въдворхъ сꙙ въ пѹстꙑн҄ѫ
С
286.18
Изч
С
Гр
ὅδε
оньсца
Нвб
онсица
диал
НГер
ЕтМл
