Старобългарски речник
онофр 
онофр -ꙗ м ЛИ Онуфрий Велики — отшелник в Египет [ок. IV в.]. Пр. на 12 юни мⷺца а҃ ꙇ҃ стѹю аплѹ вароломеа  варнавъ.  стаго оца нⷲ҇а пѹстъннка онофра (!) А 146b 19 Изч А Гр ᾿Ονούφριος