Старобългарски речник
онамо
онамо
нареч
Там, натам, нататък
глаголашꙙ ѫродвꙑѧ мѫдрꙑмъ. дадте намъ отъ масла вашего. пакꙑ ѫродвꙑ ѧ наретъ. покаꙁаѧ ꙗко нтоже ѫрод. же сьде събраатъ отъходтъ нагъ. онамо жде пае ловѣколюбь намъ трѣжде множаш млость
С
372.27—28
сѣмо [] онамо
ὧδε καὶ ὧδε, τῇδε κἀκεῖσε
Тук [и] там, насам [и] натам
тъгда цѣсаръ ѹалъ въꙁбѣсвъ сꙙ. вьꙁьрѣвъ сѣмо онамо. вдѣ мѣсто нѣкако. акꙑ вапѫ сѫштѫ сꙙкꙿшѫ. тнꙑ смрьдꙙштѫ пльнѫ ... ѹвѣдѣвъ ꙗко сѣть съмрьтъна стъ. повелѣ вьврѣшт тѹ
С
193.11
вдѣвъ же вьсе то на ѹмѣ с положвъ. подрѹга с раꙁбонка не решт не вѣдꙑ словесъ. всѫ тварь же вдѣ. сѣмо онамо ꙁꙑбьѭштѫ сꙙ. трепештѫштѫ
С
426.28
Изч
С
Гр
ἐκεῖσε
Нвб
онамо
диал
ОА
НТ
НГер
ЕтМл
ДА
онам
диал
ВА
ЕтМл
ДА