Старобългарски речник
омѧт 
омѧт -омѧѫ -омѧш св Изкупя [грях, прегрешение], получа опрощение съгрѣштъ ловѣкъ къ ловѣкѹ  молтъ сꙙ ꙁа нь. аште л къ богѹ съгрѣштъ кто молтъ сꙙ ꙁа н҄ь. да онъ стрѹпъ н молтва ѹдобь ѹмꙙтꙿ. молтва не омꙙтъ. проштен же гръхомъ врага отъмꙙтъ С 407.17 Изч С Гр λύομαι омꙙт Нвб Ø