Старобългарски речник
омꙑват 
омꙑват -омꙑваѭ -омꙑваш несв Мия, умивам, измивам по ъто ѹенц тво прѣстѫпаѭтъ прѣдаанѣ старецъ. не омꙑваѭтъ бо рѫкъ свохъ егда хлѣбъ ѣдѧтъ М Мт 15.2 З воле ѹбо  водоѭ омꙑваш тѣло бж. ꙁмꙑвъшаго вьсꙙ  оцѣштен давъша С 457.9—10 лѣпо бо бѣ мъ враѹ пршъдъшѹ.  ѹ н҄хъ сѫштѹ прѧт го.  рѣкꙑ мъ цѣл҄енꙗ пролваѭштѹ. ѹдобь  беꙁ брашъна. отъ омꙑваѭштааго хъ С 333.26 Изч М З С Гр νίπτω καταπλύνω Нвб омивам [се] ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА