Старобългарски речник
омрьꙁѣт 
омрьꙁѣт -омрьꙁѣѭ -омрьꙁѣш св Опротивея, стана противен [на някого]  прогнѣва сѩ ѣро(ро)стіѭ гь на люді своѩ.  омръꙁѣ емѹ достоѣнье свое.  прѣдастъ ѩ вь рѫцѣ врагомъ СП 105.40 Изч СП Гр βδελύσσομαι омръꙁѣт Нвб Срв омръзна св омръзвам несв ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА