Старобългарски речник
омрат 
омрат -омраѫ -омраш св 1. Покрия с мрак, лиша от светлина, омрача, помрача а їѡсфъ ... дръꙁнѹвъ вьнде къ платѹ. просꙙ тѣла їсѹсова ... н глагол҄етꙿ к н҄емѹ даждъ м тѣло їсосово (!). омраьшааго сльнце прѣжде мала врѣмене С 454.9 дꙿнае бо спсѹ на крьстѣ всмѹ. вдѣвъ ѹвьствьно сльньце. ха правьднааго сльньца. досаждама беꙁаконꙿнкꙑ. нъ тръпꙙ дръꙁость. отъбѣжа омравъ ꙁемьѭ С 485.1 Образно. в н҄мꙿже отъвѣштаваахѫ господьскꙑѧ слꙑ глагол҄ѫштꙙ. ѹвѣдѣт л хоштете кто сь стъ ... тъ стꙑ стъ. съвꙙꙁавꙑ  омраъ.  въ беꙁдьнѫ посьлавъ вꙑ С 467.6 нѣстъ тъмꙑ по н҄емь тъма го не омратъ. рѣка не ставтъ С 509.6—7 2. Прич. мин. страд. като същ. омраен[] м мн οἱ ἐσκοτισμένοι Онези, които живеят в мрака на неверието, които не са приели светлината на вярата гі бже нашъ ... въ кꙑ свѣта непомръцаѭщааго. ѡсвѣттъ омраенꙑхъ СЕ 33а 1—2 въ стѫѭ црквь твоѭ. прѣдъ лце твое. ꙇ прост млост ѹ тебе. ѹмръщвьшааго съмръть. авльшааго свѣтъ омраенꙑмъ ... молмъ тѧ клюбꙿе СЕ 39b 7 омраенъ ѹмомъ ἐσκοτισμένος τὴν διάνοιαν, ἐσκοτισμένος τῇ διανοίᾳ Умопомрачен, безумен свꙙтꙑ артемонъ глагола. нестꙑ.  непрѣподобьнꙑ сꙑне дꙗвол҄ь. омраене ѹмомъ. аште хоштеш ѹвѣдѣт о мен момъ. то ѹвѣждъ С 227.3—4 Срв. С231.11—12 Изч СП СЕ С Гр σκοτίζω ἀμβλύνω ζοφόω Нвб омрача ОА НГер ЕтМл БТР АР ДА