Старобългарски речник
омраꙁт сѧ 
омраꙁт сѧ -омражѫ сѧ -омраꙁш сѧ св Оскверня се, омърся се, стана отвратителен рее беꙁѹменъ въ срдці своемъ. нѣстъ ба. растьлѣшѩ і омраꙁішѩ сѩ въ беꙁаконенꙑ нѣстъ творѩ добра СП 52.2 Срв. СП13.1 Изч СП Гр βδελύσσομαι омраꙁіт Нвб Срв омразя [се] ’разваля отношенията, всея омраза’ диал ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА