Старобългарски речник
омръ 
омръ -а м ЛИ Омир — старогръцки епически поет, живял според Херодот през IХ в. пр. н. е простъръ же рѫкѫ пон. свѣтломъ лцемъ отъвѣштавъ рее ... лѣпо же бꙑ вамъ елномъ покарѣт сꙙ ѹітелю вашемѹ омрѹ. же сьвѣштатꙿ. неподобно стъ о ѹмраѭштхъ хвалт сꙙ С 126.13 Изч С Гр ῞Ομηρος