Старобългарски речник
омета 
омета -ꙑ ж Кант, край, ивица, ръб [на дреха] се ѹбо коль добро і коль красьно. еже жт браті въкѹпѣ. ѣко хріꙁъма на главѣ ... съходѩштї на ометꙑ рꙁꙑ его. ѣко роса еръмѹнѣ съходѩштіѣ на горꙑ сонѩ СП 132.2 Изч СП Гр ῳ῎α Нвб Срв обиметам ’поръбвам, подгъвам, обшивам по края’ диал ДА