Старобългарски речник
олътарьвьнъ
олътарьвьнъ
-ꙑ
прил
Олтарен, който се отнася до жертвеник
бъ гь ї просвьтѣ сѩ намъ. съставте праꙁдьнкъ въ осѣнѣѭштїхъ. до рогъ олътарьвънꙑхъ
СП
117.27
Изч
СП
Гр
τοῦ ϑυσιαστηρίου
олътарьвънъ
Нвб
Срв
олтарен
ОА
ЕтМл
БТР
