Старобългарски речник
олътар҄ь 
олътар҄ь -ꙗ м 1. Олтар, най–важното място в християнския храм  помѫтъ  ръньц.  постргѫтъ  въ папрътѣ. поѭще. блажен непороьн. а ппъ въходтъ къ олътарю СЕ 96b 15 моⷧ҇ на братосътворене. ꙇ поставѧтъ ѣ прѣдъ олътаремь. ꙇ глетъ дѣкъ дѣконъства с. мромь гю помо СЕ 9а 21—22 тако ѹбо ꙁвол положт сꙙ въ цръкъв стааго прьвомѫенка стефана. о деснѫѭ свꙙтꙑѧ трепеꙁꙑ. вънѫтрь въ олтар С 209.10 2. Жертвеник ꙇ же аще кльнетъ сѧ олтаремь. нтоже естъ. а же кльнетъ сѧ даромь же естъ връхѹ его. длъженъ естъ М Мт 23.18 ЗI їмамъ олтаръ ѿ҇ (нег) (...) не мѧтъ обла(ст) (...) слѹжѧще скнї Е 34а 1 ѹблажі гі благоволеньемъ твоімъ сона ... тогда благоволіші жрътвѫ правьдѫ. въꙁношеньѣ въсесъжагаемаа. тогъда въꙁложетъ на олтръ (вм. олтаръ, Север., с. 65, бел. под линия) тво тельцѩ СП 50.21 Очистилище, златният капак на ковчега на Завета. скнї же съвръш сѧ пръваѣ ... въ неже стамна ꙁлата ...  жеꙁлъ аронъ. проꙃѧбъше  скржал ꙁавѣта. прѣвше же еѧ херовмъ славѣ. осѣнѣѫщ олтаръ Е 29а 9—10 олътар҄ь кадльнꙑ ϑυσιαστήριον τοῦ ϑυμιάματος Кадилен жертвеник ѣв же сѧ емѹ анћъ гнь стоѩ о деснѫѭ олтарѣ кадлънаего М Лк 1.11 З А М З А Е СП СЕ С Гр ϑυσιαστήριον ἱλαστήριον βῆμα ἱερατεῖον олтарь олтаръ Нвб олтар, алтар диал ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА