Старобългарски речник
олокавътомата 
олокавътомата -ъ ср мн Всеизгаряне, всесъжежение; жертвоприношение, при което се изгаря цялата жертва добрѣ ѹтелю въ істнѫ рее ... же любтъ скрьнѣаго ѣко себе. боле естъ вьсѣхъ олокавтоматъ  жрътвъ М Мк 12.33 З рее бо къ немѹ бъ гласѹѩ. аште се трѣбѣ гі олокавътомата і дарꙑ. ѣко ѹслꙑшаті гню К 2b 40 Изч М З К От гр ὁλοκαύτωμα ѡлокавътоматъ олокавтоматъ Нвб Ø