Старобългарски речник
оловѣнъ
оловѣнъ
-ꙑ
прил
Оловен, направен от олово
раꙁгнѣвавъ сꙙ аурлꙗнъ повелѣ съвалъмꙑ оловѣнꙑ бті ꙗ по елюстьма
С
1.11
вдѣвъше ѧ съ многомъ ѹтврьжденїмъ сьвꙙꙁанꙑ пеат оловѣнъ мѫштꙙ. сломъ л҃. двл҄ѣхѫ сꙙ помꙑшл҄ꙗѭште ꙿто се бѫдетъ
С
52.13
Изч
С
Гр
μολύβδινος
[τοῦ] μολύβδου
Нвб
оловен
ОА
ВА
АК
НТ
ЕтМл
БТР
АР
ДА