Старобългарски речник
окѹшат 
окѹшат -окѹшаѭ -окѹшаш несв Изкушавам, въвеждам в изкушение, опитвам се да съблазня някого раꙁѹмѣвъ же с. лѫкавъство хъ рее. ъто мѧ окѹшаате ѵпокрт М Мт 22.18 ЗI ꙇ прстѫпьше фарсѣ въпрашаахѫ . аще достотъ мѫжю женѫ пѹштат. окѹшаѭште  М Мк 10.2 З он же пршедъше глашѧ емѹ ѹтелю ... достотъ л дат кньсъ кесарев л н. дамь л л не дамь. онъ же вѣдꙑ хъ лцемѣре рее мъ. ъто мѧ окѹшаате. прнесѣте м пѣнѧꙁъ да вждѫ М Мк 12.15 З.Срв. Лк 20.23 М Изч М З Гр πειράζω Нвб Срв [из]кушавам