Старобългарски речник
окрѫгън҄ь 
окрѫгън҄ь - прил Околен, разположен, наоколо, съседен не бо домъ молтвънꙑ тъьѭ бѣаше спльн҄енъ днъ ... нъ  окрѫгън҄ꙙѧ вьсꙙ хлѣвнꙑ. спльнь бѣахѫ поꙁорѹѭштхъ бꙑвамꙑхъ С 563.5 Като същ. окрѫгън҄ м мн Околните, хората, които се намират наоколо, наблизо  молтвѫ хъ ѹслꙑштъ  спасаатъ ѧ. ѹвѣдѣно же то бꙑ всѣм окрѫгꙿн҄м.  напае сповѣдаахѫ сꙙ бв С 568.23 окрѫгън҄ѧѩ вьс ἡ περίχωρος Околности, околни места, местности да ѹже вьс же въ градѣ.  въ окрѫгън҄хъ вьсехъ жвѫшт. больнꙑѧ своѧ прношаахѫ к н҄емѹ С 531.19 на н҄емꙿже мѣстѣ до дьн҄ешьнꙗаго дьне цѣлꙿбꙑ многꙑ творꙙтъ сꙙ. вьсь же градъ.  окрѫгън҄ꙙѧ го вьс. памꙙть го по вьса лѣта творꙙште. праꙁдьнкъ велкъ мѫтъ С 532.12—13 Изч С Нвб Срв окружен остар ВА окръжен ОА ЕтМл БТР