Старобългарски речник
окрѫгъ 
окрѫгъ предл род За означаване на лице или предмет, около който се разполага нещо: около окрѫгъ бо сѫштꙙѧ го странꙑ любьꙗхѫ го вѣроѭ стньноѭ С 568.6 прхаждаахѫ же ꙁвѣр  пьс.  пьтцꙙ небесьнꙑѧ.  сѣдѣахѫ окрѫгꙿ тѣлесѹ ю С 14.29 Изч С Гр κύκλῳ Нвб Срв окръг м