Старобългарски речник
окрьстьн҄ь 
окрьстьн҄ь -ꙑ прил Който се намира наоколо, в околността; околен прстѫпьше къ немѹ ѹенц его глашѧ ... отъпѹст ѩ да шедъше въ окръстьнхъ селѣхъ. ꙇ вьсехъ кѹпѧтъ себѣ. хлѣбꙑ М Мк 6.36 З прстѫпьша же оба на десѧте рѣсте емѹ. отъпѹст народꙑ. да шедъше въ окръстьнѧѩ вьс  села втаѭтъ. ꙇ обрѧштѫтъ брашъно М Лк 9.12 З  годъ юже мнѫ отъпꙋст народꙑ. да шъдъше въ окрьстьнѧ вс. кѹптъ себѣ брашъна СК Мт 14.15 гъ въ сонѣ вел ї всокъ естъ надъ въсѣм ѡкрстнъ(...) егѡ Е 32а 17 бъ прославлѣѩ сѩ въ стꙑхъ своіхъ. велеі ї страшенъ естъ надо вьсѣмі окръстънімі его СП 88.8 Срв. А2b 2 Изч М З А СК Е СП Гр ὁ κύκλῳ ὁ περικύκλῳ окръстьнь окръстънъ ѡкрстнъ Нвб окръстен, окрестен остар ВА РРОДД