Старобългарски речник
окрот 
окрот -окроѫ -окрош св Обградя плътно, обкръжа, притисна отвсякъде ꙇ ѣко прблж сѧ. вдѣвъ градъ плака сѧ о н҄емь глѧ ... ѣко прдѫтъ дьнье на тѧ. ꙇ обложѧтъ враꙁ твоі. острогъ о тебѣ. ꙇ обдѫтъ тѧ. ꙇ окроѧтъ тѧ въсѫдѹ З Лк 19.43 Изч З Гр συνέχω Нвб Срв окрочнем, окрочнувам ’стисвам между краката си кон, дърво и под., което съм възседнал’ ДА