Старобългарски речник
окрнъ 
окрнъ -а м окрнъ црькъвьнꙑ ἡ φιάλη τοῦ μεσιαύλου τῆς ἐκκλησίας Съд за освещаване на вода, вграден в малка покрита постройка в средата на църковния двор мⷧ҇о надъ водоѭ стааго просвѣщенѣ. глема въ окрнѣ црквьнѣмь СЕ 6b 5 Изч СЕ Нвб окрин църк ВА