Старобългарски речник
ократт 
ократт -окращѫ -ократш св Прекъсна, прекратя, съкратя гі схе бже нашъ. простерꙑ ноꙁѣ сво на распонѣ. ѹкратлъ ес вꙿсѧ пѫт неьствꙑхъ. ꙇ вꙿсѣмъ непрѣꙁнемъ. ꙇ вꙿсѣмъ недѫгомъ. ꙇ вꙿсѣмъ болѣꙁнемъ СЕ 35b 11 Изч СЕ Нвб ократим ’скъся’ диал ДА