Старобългарски речник
окопат 
окопат -окопаѭ -окопаш св Окопая, прекопая земята около растение онъ же отъвѣштавъ рее емѹ. г остав ѭ  се лѣто доньдеже ѭ окопаѭ окрьсть.  осꙑплѭ гноемъ М Лк 13.8 З Изч М З Гр σκάπτω Нвб окопая [се] ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Окопан МИ Окопаник МИ Окопана МИ ЙЗ,МИПан Окопана МИ Окопаница МИ ЙЗ,МИПир Окоп МИ ИД,МНЛом