Старобългарски речник
оконьат 
оконьат -оконьаѭ -оконьаш св Довърша, завърша вь твоѭ мⷧсть прѣдаѭ аꙁъ мое срце. ꙇ моѭ мꙑсль ... ꙇ моѩ грѣхꙑ. отълож. моѣ словеса. ꙇ мое дѣло оконьа гі СЕ 72b 23—24 Изч СЕ Нвб оконча ВА ДА. Срв. окончавам ’завършвам’ ОА ЕтМл БТР АР остар